ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ... ? (епизод 4)

Share
HTML-code
  • Published: 01 May 2019
  • Ето го и епизод 4 на " Знаете ли , че .. ?"
    ✅ ❗️⚠️ Бизнес запитвания / Business email : [email protected] ⚠️❗️ ✅
    ✅Билети за Мария Илиева - www.eventim.bg/bg/artist/maria-ilieva--28/profile.html✅
    ✳️❗️⚠️ МЪРЧ - zakary.bg ⚠️❗️✳️
    ✅ Втори канал за смешни видеа : bit.ly/2Fa8Qra ✅
    ✅👉🏻 Инстаграм : instagram.com/zakaryofficial 👈🏻✅
    Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. ДНК често е сравнявана с програма или рецепта, тъй като съдържа инструкциите, необходими за конструиране на останалите клетъчни компоненти, като белтъци и молекули на РНК. Сегментите от молекулата на ДНК, които пренасят генетична информация, се наричат гени, но има и други ДНК секвенции, които изпълняват структурни функции или участват в регулирането на използването на генетичната информация. Наред с РНК и белтъците, ДНК е една от трите основни макромолекули, ключови за всички известни форми на живот. ДНК понякога се нарича молекула на наследствеността, тъй като тя се наследява и се използва за разпространение на белези.
    ДНК се състои от два дълги полимера, съставени от своя страна от прости единици - мономери, наречени нуклеотиди. Молекулата има две главни вериги, изградени от монозахариди и фосфатни групи, свързани помежду си с естерни връзки. Към всеки монозахарид на главните вериги е прикачена една от четири възможни вида молекули, наричани нуклеобази - именно последователността на тези четири нуклеобази по дължината на главната верига служи за кодиране на информацията. Тя се разчита с помощта на генетичен код, който дефинира последователността на аминокиселините в белтъците. Кодът се разчита чрез копиране на участъци от ДНК в подобната нуклеинова киселина РНК при процес, наричан транскрипция.
    Във вътрешността на клетките ДНК образува дълги структури, наричани хромозоми. Преди клетките да се разделят хромозомите се удвояват чрез процеса на репликация. Еукариотните организми (животни, растения, гъби и протисти) съхраняват основната част от своята ДНК във вътрешността на клетъчното ядро и по-малка част в органели, като митохондрии или хлоропласти.[1] За разлика от тях, прокариотите (бактерии и археа) съхраняват своята ДНК само в цитоплазмата. Вътре в хромозомите хроматинови белтъци, като хистоните, служат за организиране на ДНК и направляват взаимодействието на ДНК с другите белтъци, като участват в контрола на транскрипцията.
    Гените могат да се разглеждат грубо като готварска книга на организма.
    Една верига ДНК съдържа гени, области, които регулират гените, и други области, които нямат функции или функциите им все още не са познати.
    ДНК се състои от две нишки с връзки помежду им, които могат да се разделят подобно на цип.
    - Хеликаза - разкопчава.
    - ДНК-полимераза - закопчава.
    ДНК кодира генетичната информация благодарение на четири „строителни елемента“, наречени бази: аденин, тимин, гуанин, цитозин. Те се обозначават съкратено като А, Т, Г и Ц и имат свойството всяка да „се чифтосва“ само с една от останалите три бази: А+Т, Т+А, Г+Ц, Ц+Г; така че едно „А“ на едната нишка от ДНК ще се „съеши“ успешно само с „Т“ от другата нишка.
    Редът е от значение: А+Т не е еквивалентно на Т+А, както и Ц+Г не е едно и също с Г+Ц.
    Но тъй като са възможни само 4 комбинации, базите на едната от нишките са достатъчни, за да се опише последователността.
    Редът, в който са разположени базите по дължината на ДНК, е важен - ДНК-последователността (или секвенцията) е описанието на гените.
    Репликацията или удвояването на ДНК се осъществява на матричен принцип - чрез разделяне на двете нишки с относително прости химически реакции и създаване на „втората половина“ на така получената единична верига чрез потапяне в „супа“, която съдържа всичките четири бази. Тъй като всяка база може да се комбинира само с една от останалите три бази, подредбата на базите в съществуващата верига определят еднозначно какви бази ще има в новообразуваната верига и как ще са подредени. По този начин, всяка единична верига (матрица) образува точно копие на оригиналната ДНК, като събира необходимите бази в „супата“, освен ако не настъпи мутация.
    Мутациите са просто химически грешки в този процес: една база може случайно да бъде пропусната, вмъкната или грешно копирана или пък веригата може да бъде скъсена или удължена; всички други основни мутации могат да се опишат като комбинация от тези случайни „операции“.
    ✅👉🏻БЛАГОДАРЯ ТИ ,ЧЕ ГЛЕДА ВИДЕОТО!👈🏻✅

Comments • 1 461